Чувствам се затворен в този малък град. Но знам какво ще сторя. Всички отговорни за моето заточение аз ще поразя и те няма повече да видят безпроблемен ден. Всякога, по всяко време ще изпитват тревоги, децата им ще стрдадт ор най-страшни болести, те самите ще умрат преди тях. Как ще го сторя? Ще пия всеки ден. Малко по малко, всеки ден ще ги поразявам със силата си, чието действие се увеличава от алкохола. Ще отида на специалните места, които способстват за увеличаването на действието на способностите ми. Ще отида до морето, до океана. Пред Катедралата във Варна, във Римските терми. Оттам ще предприема всичко. Ще нарисувам абстрактни картини, аналогични на тези, рисувани от екстрасенсите, за да помагат и лекуват. Но моите ще разболяват. Ще ги подаря на хората, които мразя. 
Защото вече нямам какво да губя нямам надежда, само едно безкрайно отчаяние. А последната картина ще е за всички онези, които не са обърнали вниамние на това, което съм написал. О, да, аз ще си го върна. Аз ще потъна. Но няма да съм сам...

Фактът, че предупреждаваш, говори за нещо друго...Опитай се да се усмихнеш - ако не намериш за какво, усмихни се на себе си. Лошотията е слабост, а и ти явно я нямаш, щом искаш да я извадиш от бутилката...
Всъщност исках да ти кажа - А бе я се стегни!