Мнозина критици на комунизма, социализма или това, което представляваше държавния обществен строй в периода 1944-1989г. поставят на първо място мнозината убити и репресирани от стария режим. Но не това е най-лошото. Не е най-лошото и това, че след падането на режима бившите му руководители станаха най-големите крадци и новобогаташи.
     Комунизмът е направил така, че да отдели хората от земята. Обикновения тогавашен селянин, малко след "победата" на новият социален строй има избор - да продължи да се трепе на нивата, рискувайки да падне някоя градушка и да помете всичко или да иде в завода на подсигурена работа, жилище, да си живее в града спокойно и да не си дава много зор на работното място при положение, че така или иначе се плаща и на ръководството не му пука колко се работи.
      Сега в много западни държави съществуват много малки стопанства, където цели родове си живеят и издържат от земята си - от по 500, 1000, 2000 дка. Обработват я с машини, ползват субсидии от държавата и Евросъюза и си гледат живота, подсигурени са. А ние? В България има пустеещи земи, или арендатори с по няколко десетки хиляди декара, които са милионери. Те просто наемат пустеещите земи или ги купуват на безценица. А собствениците, понеже нямат капитал да ги развиват ги продават на драго сърце. Защо хората не се върнат на село? Защото родителите им, а на някой и бабите и дядовците им още са напуснали селата си, разпродавайки земите си или давайки ги в ТКЗС-тата навремето. Вярно, че отнетите от комунистите земи бяха върнати. Но миа неща, които никога не могат да се възстановят - традициите, знанията, навиците, манталитета... Един човек, който от 1-2 поколения живее в града, бил той и безработен как може да се върне на село? Та той трябва да намери (купи или наеме) земя, да купи семена, да я засее, да плати за торове, за машини... И тя ще даде реколта чак след година. За това трябват повече пари, отколкото повечето хора могат да намерят даже и след продажбата на семейния апартамент. А и човек не знае как - как се сее, как се жъне, как се гледат селскостопански животни? Все работи, които ако човек е израснал на село научава от самосебе си и знае, защото е израснал с това ежедневие. А човек, живял и израснал в града трябва тепърва да се учи от интернет и книги. Но, едно е да го четеш и да го правиш, друго е да си го правил много пъти вече без ни веднъж да си чел как става. А и кой ще се върне на село, даже и да има парите и знанията? Ще е сам, само с пенсионери и цигани. Плодовете от труда му ще се пожънат от неговите деца, които едва ли ще изберат да живеят като отшелници. Просто е разбита цялата социална структура, връщане назад - няма! Ако всичко това не се беше случило нашият безработен гражданин вероятно щеше да е един щастлив селянин, на когото заради техническия прогрес нямаше много да му се налага да блъска на нивата като едно време, а щеше да си гледа живота с високите цени на пшеницата, които в световен мащаб няма никога да паднат заради намаляващите обработваеми площи и влошаващите се условия за засяване по света, както и заради нарастващото население в бедните страни. Освен това щеше да ползва субсидии, еврофондове... Така страната ни може би щеше да има по-различно бъдеще. Най-цениния ни капитал - земята е в ръцете на шепа арендатори, и то не защото са я заграбили, за защото нас не ни се е занимавало да я обработваме и да печелим от това, защото да си "селянин" е вече срамно. Може би да береш плодове, да сменяш пелени на пенсионери в чужбина или да живееш на социални помощи е по-голяма гордост?
     Какво следва? Явно не само в България, а и навсякуде по света богатстото е концентрирано я малка шепа хора. Историята трудно може да ни отговори какво следва. Според нея всяка една цивилизация, която започне да запада бива унищожавана от примитивни варвари. Но ако сега целия свят е западаща развита цивилизация и няма варвари, които да я унищожат? Тогава стават революциите. Но отново историята ни казва, че за да се ядигне човек на бунт, той трябва да няма какво да яде, за да си каже - така и така ще се мре от глад, ако се разбунтувам, може и да спечеля нещо, ако не - нищо не губя. Но, ако все пак има за храна - никога не би рискувал залъка си... А сега някой няма да бъде изоставен чак в такава безизходна мизерия... Какво ще се случи тогава с нашата цивилизация, с нашата държава? Предстои да видим.