В България, както винаги и във всичко, нещата стоят с главата надолу. Ясно е, че е безсмислено да се учат голяма част от специалностите, защото после младите хора, които са ги завършили не могат да си намерят работа по специалността. Би било логично в много кратък период от време болшинството млади хора да се преориентират не към учене, а към работа след завършване на училище. Но практически не става така. На младите 18 годишни зрелостници хич не им се бачка. Знаят много добре, че няма да си намерят работа с образованието, което ще получат и в крайна сметка пак ще трябва да бачкат това, което биха бачкали и ако не завършат висше. Но знаят, че ако учат ще отложат с 5 години момента с бачкането, ще си поживеят по купони и общежития. Кой бяха от 5 годишна ваканция с издръжка на пълен пансион и джобни, че и безплатна домашна ракия? Очевидно не може да се очаква от 18 годишните младежи да проявят доблест, отказвайки се от всичко това. Затова би било логично родителите да поразгледат резлистично възможностите за работа със специалността, в която е прието отрочето и ако няма такива просто да го пращат да бачка. Но, те не го правят. Нека да си поживее, да се поглези, ние едно време как сме си поживели като студенти, нека и то, така казват. Е, лошо няма, щом доброволно са навити да снасят. Така, че за многото висшисти и липсата на реализация са си виновни самите родители. Аз не виждам проблем в това. Но знам, че ако имам деца и те поискат да учат нещо, за което няма грам реализация така ще ги натиря да бачкат, че няма окото ми да мигне!