Наскоро гледах серия от кратки интервюта на един репортер, който обикаляше из Атина и разпитваше обикновени хора с две-три думи да си кажат отношението по проблема. Единият от тях каза нещо много вярно: "Нека господин Оли Рен, както и всички, ръководещи политиката на ЕС се замислят, че обикновелите хора не са виновни за нищо, те не са докарали кризата. Спрете да броите цифрите и се замислете за нас, защото ние сме хора, а не цифри!". Прав е. Не може да се обвиняват самите гърци че са мързелива нация и затова били в криза. Няма мързеливи нации, има лоши управници. Защо човек да е виновен, при положение, че му е увеличена заплатата, дава му се възможност да не работи, да урежда свой хора в администрацията? Нима немците или всички останали, обвиняващи гърците, а и всички южни нации в мързел притежават толкова висок морал, че да откажат увеличаване на дохода си в името на общото благо? Или може би ако никой не ги контролира няма да кръшкат от работа? Или няма да ходатайстват за близките си ако знаят, че нещо може и да се уреди? Съмнявам се. Хората, работили в Западна Европа казват, че там хората нямало нужда да бъдат следени през целия работен ден дали работят. Но там това се отнася за всички работещи, а не само за гражданите на съответната държава, което показва, че това се дължи на добрата организация на труда, а не на самосъзнанието на работниците.
Мнозина се подиграват на смешният анекдот, обрисуващ "работата" в българска фирма за строителство: единият работи, а други двама му дават акъл как да работи; един пуши цигара; един вече е в почивка; един обядва или пие вода, или е до тоалетната. В строителството това донякъде се поправи когато имаше бързи и спешни поръчки, когато се работеше в другата крайност - по 15 часа на ден. Но от друга страна понеже цените на строителните обекти бяха в пъти над нормалните инвеститорът снасяше и пари за строеж в пъти над нормалното, от които се хранеха сумати фирми-подизпълнители надолу по веригата, а сроковете за завършването на проекта бяха по-скоро инструктивни. И така, поради прекалено многото пари шефовете се разглезиха, не им пукаше много много колко работа се върши, занижиха контрола.
Спомням си как мой приятел в голяма фирма, който имаше около 50 подчинени се ядосваше като виджаше, че на работа остават некадърници само защото са се харесали на шефа, а се уволняват знаещи и можещи, само защото не смогват да свършат работата и на некадърниците, които лентяйстват или не могат да се оправят. С 300 зора, след ултиматум, че или той или определени хора ще напуснат 10-тината бяха уволнени. Аз твърдях, че тези хора могат да се накарат да работят като се отреже достъпът до Facebook и др.сайтове, ненужни в работната дейност. Шефовете отказали, вероятно защото и те цъкат в тях. Единственото добро беше началната минимална заплата, над която се пресмята свършената работа и се взема колкото си изработил.
Такива примери - бол. Причината? Липса на управленски опит, знания, умения, работа с хора. Все неща, които четем по обявите за работа, предлагащи мсета за ръководни кадри, но малко работодатели се интересуват или действително могат да преценят дали кандидатите ги притежават. Но защо е налице липса на тези качества даже и у хора, завършили специалности като "Бизнес управление", "Стопанско управление", "Мениджмънт" и др.под.? Защото качеството на образованието по тези специалности е ниско. Оттам трябва да се започне.
И още нещо - гърците ни дадоха добър урок как се постъпва когато си в криза и едвам имаш пари за ядене - стачки, протести, митинги. А българинът не прави нищо, само търпи и се надява. Казват, че надеждата умирала последна. Не е вярно - умира преди отчаянието, но в България живее вечно и е напълно достатъчна на повечето хора, за да оцеляват.

Извинявай, но имаш погрешна представа за немците. Съществува и едно важно условие за просперитета на една нация. То се казва почтеност. Дори поставени при напълно еднакви условия за живот и труд северните европейци и южните все пак се различават по това качество. На което се дължи и просперитета.

Аз не мисля, че може да има чак такива разлики в рамките на Европа, но всеки си има право на мнение